Западът малко рано отписа Ердоган. Сближаването на Турция с Руско-Китайското стратегическо партньорство тепърва започва
Автор: Пепе Ескобар, thecradle.co Следвайте " Гласове " в Телеграм
Султан 2.0 съществено ще наклони Изтока
Не става дума, че Ердоган има проект да се насочи на Изток за сметка на Запада. Става дума за това, че всички най-големи в света инфраструктурни, строителни и геополитически планове през днешния ден са на Изток.
Колективният Запад си умираше да го погребе – още една стратегическа неточност, която не регистрира настроенията на турските гласоподаватели надълбоко в Анадола.
В последна сметка Реджеп Таийп Ердоган го направи още веднъж. Въпреки всичките му дефекти, като един остаряващ неоотомански Синатра, той го направи „ по неговия метод “, задържайки президентския пост с лекост, откакто недоброжелателите съвсем го бяха погребали.
На първо място измежду геополитическите цели е въпросът кой ще бъде посочен за министър на външните работи. Основният претендент е Ибрахим Калин – актуалният всесилен прессекретар на Ердоган и негов основен консултант.
В съпоставяне със заемащия длъжността сега Хавусоглу, на доктрина Калин може да бъде дипломиран повече като прозападен. Но султанът е този, който поръчва музиката. Ще бъде вълнуващо да следим по какъв начин Турция при Ердоган 2.0 ще направлява заздравяването на връзките си със Западна Азия и с ускорения развой на интеграция на Евразия.
Първият непосреден приоритет от позиция на Ердоган е да се отърве от „ терористичния кулоар “ в Сирия. Това на процедура значи да господства в подкрепяните от Съединени американски щати кюрдски Партия на демократичния съюз и Сила за отбрана на народа, които на процедура са сирийски филиали на Кюрдската работническа партия (ПКК) – което е най-същественият проблем за нормализацията на връзките с Дамаск.
След като завръщането на Сирия в Арабската лига още веднъж след 12-годишно заледяване беше приветствано с възторг, уредената с посредничеството на Москва антанта сред президентите на Турция и Сирия, която към този момент е в ход, може да се окаже безспорната печеливша обстановка за Ердоган – обезпечаване на надзор над кюрдите в Северна Сирия и в същото време улеснение на репатрирането на към 4 милиона бежанци (няколко десетки хиляди ще останат като източник на евтина работна ръка).
Султанът е непостижим, когато става дума за хеджиране на залозите му сред Изтока и Запада. Той знае доста добре по какъв начин да се възползва от статута на Турция като основен член на НАТО, подплатен с една от най-големите армии в алианса, право на несъгласие и надзор на влизането в свръх-стратегическото Черно море.
И всичко това до момента в който упражнява същински самостоятелна външна политика, от Западна Азия до Източното Средиземноморие.
Така че, очаквайте Ердоган 2.0 да остане неизчерпаем източник на неспокойствие за неоконсерваторите и неолибералите, които водят американската външна политика дружно с васалите си от Европейски Съюз, които в никакъв случай няма да спрат да се пробват да принудят Анкара да се опълчва на Руско-Китайско-Иранското съглашение за интеграция на Евразия. Султанът обаче чудесно знае по какъв начин да играе тази игра.
Как да менажира Русия и Китай
Каквото и да стане оттук насетне, Ердоган в никакъв случай няма да скочи на потъващия транспортен съд „ Санкции против Русия “. Кремъл купи турски облигации, свързани с създаването на изгражданата от Русия атомна електроцентрала Аккую, която е първият атомен реактор на Турция. Москва разреши на Турция да отсрочи заплащане за близо 4 милиарда $ за сила до 2024 година. Най-хубавото е, че Анкара заплаща за съветски газ в рубли.
Така редица покупко-продажби, свързани с доставките на съветска сила, превъзхождат вероятните вторични наказания, които биха могли да бъдат ориентирани против непрекъснатото повишаване на износа на Турция. Но е несъмнено, че Съединени американски щати ще се върнат към единствената си „ дипломатическа “ политика – глобите. Санкциите от 2018 година въпреки всичко вкараха Турция в криза.
Ердоган обаче умерено може да разчита на националната поддръжка из цялото турско царство. В началото на годината допитване на Gezici разкри, че 72,8% от турските жители избират положителни връзки с Русия, до момента в който близо 90% правят оценка Съединени американски щати като „ враждебна “ страна. Това даде опция на вътрешния министър Сойлу да означи напряко „ Ще изметем всеки, който предизвиква неприятности, в това число и американските войски. “
Стратегическото съдействие сред Китай и Турция попада в посоката, която Ердоган назовава „ превръщане към Изтока “ и се отнася най-много за бегемота на китайската мултиконтинентална инфраструктура Един Път Един Пояс (ЕПЕП). Турската част от Пътя на коприната е фокусирана в по този начин наречения Среден кулоар, главен ренатбилен/сигурен търговски път, който свързва Азия с Европа.
Движещата мощ е китайският железопътен експрес, който, по всичко проличава, трансформира Средния кулоар в гръбнака на ЕПЕП. Така да вземем за пример, елементи за електроника и редица домашен артикули, които всекидневно идват с товарни самолети от Осака, Япония, се товарят на влакове и пътуват с китайския железопътен експрес по маршрута му от Шънджън, Ухан и Чанша, преминаващ от Синдзян до Казахстан и по-нататък през прохода Алатау до Дуисбург и Хамбург в Германия. Превозите по този маршрут лишават най-много 13 дни.
Не е изненадващо, че преди 10 години, когато за първи път разкри амбициозния си план ЕПЕП на стойност от няколко трилиона $ в Астана, Казахстан, китайският президент Си Дзинпин показа китайския железопътен експрес като основен съставен елемент от самодейността.
Директни товарни влакове от Сиан до Истнабул се движат по маршрута от декември 2020 година, като употребяват железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс с време за пътешестване по-малко от две седмици. Има идни проекти за увеличение на честотата им. Пекин е наясно с полезността на Турция като транспортен хъб и кръстопът за пазарите на Балканите, Кавказ, Централна Азия, Западна Азия и Северна Африка, да не приказваме за митническия съюз с Европейски Съюз, който разрешава директен достъп до европейските пазари.
Освен това, успеха на Баку през 2020 година във войната в Нагорни Карабах пристигна с бонус към договорката за прекъсване на огъня – коридора Зангезур, който в последна сметка ще улесни директния достъп на Турция към съседите от Кавказ до Централна Азия.
Пан-Турска атака?
И тук влизаме във вълнуваща територия – вероятните входящи интерполации сред Организацията на тюркските страни (ОТС), Шанхайската организация за съдействие (ШОС), БРИКС+, всичко това обвързвано и с увеличение на саудитските и емиратските вложения в турската стопанска система.
Султан 2.0 желае да стане пълновръстен член и на водената от Китай ШОС и на многополярната БРИКС+. Това значи доста по-близък съюз с Руско-Китайското стратегическо партньорство, както и с арабските електроцентрали, които също се качват на високоскоростния трен БРИКС+.
Ердоган 2.0 към този момент се концентрира върху двама основни играчи в Централна Азия и Южна Азия – Узбекистан и Пакистан. И двамата по случайност са членове на ШОС.
Анкара и Исламабад са в огромен синхрон. Те показват идентични отзиви по извънредно деликатния Кашмирски въпрос, както и двете поддържат Азербайджан против Армения.
Но основните развития може би лежат в Централна Азия. Анкара и Ташкент имат стратегическо съглашение за защита – в това число замяна на разследващи данни и логистично съдействие.
Организацията на тюркските страни (ОТС) с централа в Истанбул е главният мотор на Пан-турцизма. Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан са пълноправни членове, а Афганистан, Тюркменистан, Унгария и Украйна са култивирани като наблюдаващи. Тюркско-азерската връзка се дефинира като „ една нация, две страни “ в пан-тюркски проект.
Основната концепция е към момента мъглявата „ платформа за съдействие “ сред Централна Азия и Южен Кавказ. Но има някои съществени оферти, които към този момент циркулират. Срещата на върха на ОТС в Самарканд в края на предходната година придвижи концепцията за блок за свободна търговия TURANZEC, обхващаш Турция, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Тюркменистан, Азербайджан и като наблюдаващи Унгария (представляваща ЕС) и Северен Кипър.
Междувременно тежката работа доминира. За да се възползва изцяло от статута си на енергиен директен хъб, Турция има потребност освен от съветски газ, само че и от газ от Туркемнистан, който зарежда Транс-анадолския газопровод (ТАНАП), както и от казахската нефтена компания през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.
Турската Агенция за съдействие и съгласуваност съществено се знаимава с икономическо съдействие и взе участие в редица планове в региона на превоза, строителството, минното дело, нефта и газа. Анкара към този момент е вложила големите 85 милиарда $ в цяла Централна Азия, с близо 4 000 компании, разпръснати из всичките „ станове “.
Разбира се, спрямо Русия и Китай Турция не е огромен състезател в Централна Азия. Още повече, че мостът към Централна Азия минава през Иран. Досега съперничеството сред Анкара и Техеран беше нормата в връзките им, само че всичко може да се промени със скоростта на светлината с едновременното насърчаване на водения от Русия-Иран-Индия Международен транспортен кулоар Север-Юг (МТК №4), който ще облагодетелства и двете страни. Както и фактът, че Иран и Турция може скоро да станат пълноправни членове на БРИКС+.
Султан 2.0 е решен да ускори вложенията в Централна Азия като нова геоикономическа граница. Това единствено по себе си включва опцията Турция скоро да се причисли към ШОС.
Тогава ще имаме цялостния резултат от „ обръщането на Изток “, редом с по-близки връзки с Руско-Китайското стратегическо партньорство. Отбележете, че връзките на Турция с Казахстан, Узбекистан и Киргизстан също са стратегически партньорства.
Не е зле за неоотоманец, който единствено допреди няколко дни беше отписан като някогашен.
Инфо: thecradle.co
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
